ПРОФ. Д-Р БОРИС МАНОВ
PROF. BORIS MANOV, PHD.

 

Гражданското образование: същност и прояви

На 11 декември 2017 год.  се състоя заседание на постоянния академичен семинар на катедра „Философски и политически науки“, Философски факултет. Доклад на тема "Гражданското образование: същност и прояви" изнесе проф. д-р Борис Манов.

Основните тези в доклада на проф. Б. Манов бяха:

              1.ВЪВЕДЕНИЕ

Въпросът за същността, целите и реализацията на гражданско образование не е нов, той е стоял и стои пред „образователните“ институции от античността до наши дни ( в литературата съществуват и мнения, че идеята за гражданско образование е „рожба“ на Новото време, че тя е резултат на утвърждаването на принципите на либерализма и демократизма в живота на обществото и „ставането“ на индивида от „поданик“ в „гражданин“ //напр. П. Балкански, но не само той// - струва ми се, че тук е налице явно „идеологизиране“ и пренебрегване на очевидния факт, че „гражданството“ съществува още в античния полис и задачата за формирането на „истински“ гражданин е предмет на специално внимание в такива съчинения като „Държавата“ на Платон и „Политика“ на Аристотел, но не само в тях). В съвременните условия на глобализиране и виртуализиране на социалната действителност той придобива нови измерения и значимост, налагащи необходимостта от неговото „преосмисляне“ и „решаване“ през призмата на реалостите на XXI-то столетие.

        2. ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧНА РАМКА

              Изходна методологична предпоставка е възприемането на позицията, че е необходимо, въпреки съществуващата привидна „яснота“, да се използва не „по подразбиране“, а да се изведе теоретико-логически и емпирически обосновано разбиране за същността и съдържанието на понятията, очертаващи „рамката“ на проблема „гражданско образование“. Може да се приеме, че „рамката“ включва следните две проблемни области:

              А) Предметно-съдържателно обхващане

-   гражданско – гражданин, гражданство;

правно (Конституция),

политическо (учение за държавата, пол. субекти и процеси, НПО), религиозно, етническо, интеркултурно (толерантност), екологично, здравно-физиологично и спортно, виртуално;

-   образование – обучение, възпитание, социализация;

-   образованост – грамотност (ограмотеност), със-знателност, съзнателност, критичност, компетентност, добродетелност.

Б) Съдържателно-функционални противоречия и проблеми

1) - патриотизъм (национализъм) – толерантност (свои-чужди: национален субстрат-малцинства; имигранти; етноси; религиозна принадлежност; и др..) – може би основновен проблем;

- свобода – дълг-отговорност;

- свобода - насилие (политическо)-тероризъм-ограничения /“гарантиране на сигурността“/;

- екология – икономика („живот сега“ – „живот в бъдеще“);

- плурализъм – общочовешки ценности;

- глобализацията – граждани на националната държава – граждани на света–„от миграция към мобилност“;

- виртуализацията (интернет, социалните мрежи) – анонимност –плурализъм-антисистемност;

2) - мотивиране – външно въздействие („агитация и пропаганда“) – лична активност (обективизъм – индоктринизъм (либерализъм-тоталитаризъм) – тук се очертава втори основен проблем – „технологичен“ ;

- истина – лъжа (при социализма – Т. Живков – „голямата правда“ и „малката правда“) – гражданското образование – социалната действителност (социално и имуществено разделение, старт и реализация; корупция; продажба и купуване на гласове; за България- „Терминал-2“ или апатия и цинизъм); и др..

3. ГРАЖДАНСКАТА ОБРАЗОВАНОСТ – ЦЕЛ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

  А/ Гражданство и образованост

А-1/ Образованост

Цел на гражданското образование е постигане на гражданска образованост. Образоваността от своя страна е постигане на „образ“ – т.е. на цялостност. Бог създава човека по „свой образ“ като цялостно същество, гражданското образование би трябвало да следва този „модел“ и да постигне създаването на „гражданска цялостност“ – гражданинът като личност със своя „идентичност“, единство на множество характеристики (знания, умения, добродетели) – знаеща, действаща и творяща, гледаща не само към миналото и настоящето, но и към бъдещето. Гражданската образованост не само изграждаща знание, но и създаваща мотивация чрез представяне на „визия“ за бъдещето.

(Това схващане се различава съществено от схващането в Тълк.р-к : образование Значение на думата образование: мн.ч. образования.
1. Обучение, просвещение, получаване на знания. Работи в сферата на образованието.
2. Съвкупност от знания, получени при целенасочено обучение. Средно техническо образование.)

От гл. т. на личността – гражданската идентичност – кой съм аз (сред другите) в общността (с другите) и в обществото, от къде съм дошъл, какво правя, накъде отивам и защо, към какво се стремя и как да го постигна?

    - тук;

 – ученост, чрез обучението (формално и неформално);

- възпитаност, чрез възпитанието //П. Балкански отрича възможността за възпитание при ГО; либерализмът, въпреки нюансите,  като цяло разделя училището, което изгражда граждански знания и семейството, което възпитава граждански добродетели; в България има обаче и възгледи, които приемат, че в училището ГО е свързано с възпитанието – „гражданско възпитание“ (Радев 2007)//;

- действеност – чрез съединяването на двете и формиране на добродетелност, т.е. изграждането на цялостни знаещи, можещи и социално активни, позитивно действащи личности.

От гл. т. на  социума – „модел“ на социално-културна идентификация и цялостност на обществото (общностите):

- политическа и национално-държавна лояност и приобщеност;

- национално-държавна отговорност и активност – вътрешна и външна;

-  утвърждаване на национално-държавната цялостност (идентичност) в регионалното и глобалното социално пространство и време (история-настоеще-бъдеще).

А-2/ Гражданско, гражданство, гражданин:

- етодологичен подход: единство на историческо и логическо;

 - на тази основа могат да се очертаят няколко схващания за гражданството и гражданина: антично, медиавистко, модерно и постмодерно /относителна „прекъснатост“/ - европейско явление;

- „континюитетът“ /приемствеността/ се осигурява чрез извеждането на „инвариантна“ същност на понятията (и явленията) гражданството и гражданин, а именно, че те от античността до днес се определят през призмата на мястото на индивида в политически организираната социална общност, т.е. в държавата.

  От тази позиция като изходно може да се разглежда разбирането на Аристотел, изложено главно в „Политика“. Тук той категорично, макар и „в развитие“, свързва гражданството и гражданина с полиса („градът държава“), а именно:

а) от гл. т. на „закона“, т.е. в правен аспект, кой е „гражданин“ на полиса (за разлика от робите, жените, метеците и непълнолетните мъже);

б) от гл. т. на „участието“ в живота на полиса, т.е. в политически аспект – реализацията на индивида като „zoon politikon“. В този план Аристотел извежда като главна характеристика на гражданството възможността да се участва във „властта“ в полиса: гражданите са граждани по отношение на участието им в делата на държавата (да участват във вземането на решения и да контролират тяхното спазване) – т.е. в управлението и съда.

Медиависткото – през призмата на религията – земната държава следва небесната – гражданството = поданичество (гражданин, гражданство (зависимост от институции), поданик, поданичество (зависимост от личност/и).

Модерното – секуларизация, плурализация – а) на пол. субекти – напр. партии и др., но в кр. сметка – участие (разпределение, влияние, контрол) във властта, т.е. в „държавните работи“, вкл. появата на феномена „избирател“ (и „електорат“ – алтернатива); б) на теоретико-идеологическите „модели“ на гражданството – либерален, републикански, тоталитарен.

Хегел – разбирането, което той въвежда във „Философия на правото“ за гражданското общество като „независимо“ от държавата ??, което се възприема, макар и модифицирано във втората половина на 20-в. в либералните демокрации)).

Постмодерното – разширяване на „политическото“: а) освен в държавата – в „глобалното“ общество /държава/, в НПО и др.; б) във „виртуалното“ общество; в) „синоптизирането“ на политическото – чрез т.н. „глобални“ (демографски, екологични, продоволствени, религиозни и т.н.) проблеми превръщането на социалното в политическо.

Б-1/ Цел на гражданската образованост

 На основата на А-1,2:

а/ „историчност“ на гражданската образованост – 1/ при всеки от очертаните четири етапа „смяна на парадигмата“ и съответно на „модела“ и „целта“ на ГО; 2/ „запазване“ и „надграждане“, но и „усложняване“ на гражданската образованост в историята;

б/ гражданската образованост „резултира“ в изграждането на цялостна („образована“)  - „добродетелна“ – знаеща, морална и действена личност (Св. Ап. Павел за „звънчето що не звънка“);

Аристотел – тук отново може да се тръгне от Аристотел, който в „Политика“ и в „Никомахова етика“ разглежда подробно въпроса за целта на обучението и възпитанието, която според него, не може да бъде друга освен изграждане на „добродетелност“, която най-общо може да бъде определена като единство на знание и действие на гражданина в името на постигането на благото на общността на гражданите в полиса. Тук са важни следните моменти: а/ същността на добродетелтта „въобще“  е „едновременно и синтез на високо нравствените качества, и критерий и норма на човешкото поведение, и идеал на жизнената позиция на човека“; б/ гражданската добродетел е специфична проява на „идеалната“ и се изразява в прерастване на „моралното разположение“ в „постъпка“, реализирана в живота на политическата общност (полиса) и носеща „полезност“ не само на „гражданина“, но и на цялата общонст; в/ гражданската добродетелност е „вариятивна“ същностно и исторически. (Политика, кн.4-та: „Тъй като има няколко вида държавно устройство, то добродетелта на добрия гражданин не е една- единствена и той не притежава добродетелта на добрия човек изобщо, която е една-единствена и съвършена. Всички трябва да притежават добродетелта на добрия гражданин, но не всички могат да имат тази на добрия човек. Тези две добродетели съвпадат само у един определен гражданин - управляващия. Добродетелта на добрия гражданин е в това да умее да управлява и да се подчинява. Управляващият има същите добродетели като обикновения гражданин, но притежава и мъдрост, а обикновения гражданин - истинно мнение.“)

Б-2/ Модели на гражданска образованост (гражданство; „гражданственост“) в съвременния (постмодерния, глобалния) свят – във всеки вътрешни варианти („подмодели“):

- либерален – цел – основано на индивидуалната отговорност гражданство;

- републикански – цел – основано на участието гражданство;

-демократичен– цел – основано на равнопоставеността (правата на човека) гражданство

- автократичен – цел – основано на (верно)поданичеството гражданство;

- космополитичен – цел – основано на „глобалните“ ценности (права и отговорности) гражданство – тук напр. екологичното гражданство, „виртуалното“ гражданство.

4. ОРГАНИЗАЦИОННО-ФУНКЦИОНАЛНИ АСПЕКТИ НА ГО

А/ Продължителност – от раждането (Платон в „Държавата“ – а и преди това, вкл. „касти“- против смесването - „евгеника“) до старостта – мъдреците

Б/ Форми :

- формално – училище:

                                     -отделен предмет;

                                     -„включено“ в други предмети.

- неформално – семейство, медии, гражд. организации, НПО

- социализация – приятелски кръг, колеги, улица;

                           -традиции, ритуали, празници;

                            -Интернет

(Пет. Балкански говори за преднамерено и непреднамерено ГО)

 Институции:

-        полисубетктност:

-държавни – МОН, училища, университети, казарма 

                        -БНР, БНТ

              - партии, НПО

              - медии

             - интернет и социалните мрежи

НО! Липсва специализиран държавен (или обществен) орган - //при соц-ма – БКП – „Агитация и пропаганда“ и „Комунистическо възпитание“//  - „либералният“ (или дори „либералисткият“) институционален модел.

В/ Училищното образование:

-        нормативни документи

МОН: Нар. №2 – 2002 г – ДОИ (държавни образователни изисквания)

                                               - 2006 – Национална програма за развитие на училищното образование

                                                - 2015 – Закон за предучилищното и училищното образование: ГО – 3 и 4 клас – Човек и общество

                                   + всеки учебен предмет да формира компетенции за гражданска 

                                      активност

               11 и 12 кл. – 1 час седмично отделен предмет ГО

                                       - 2016 г. – Наредба №13 за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование

Във всички се говори за „компетенции“ като крайна цел – т.е. става дума за „разделяне“ на „обучението“ от „възпитанието“, поради което целта е „знаещ и можещ“, но не и „морален“, които качества в единство изграждат „добродетелния“ гражданин !

              5.  ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Като обобщение могат да се очертаят следните изводи:

1) историчност на разбирането за гражданин и гражданско образование;

2) цел на гражданското образование е гражданската образованост;

3) гражданската образованост е изграждане на гражданина като цялостна личност, чрез обучение и възпитание, осъществявани в училището, семейството и социалния живот от детската възраст до старостта на човека.

„Съвременният“ „гражданин“ – гражданинът на глобално-виртуалния синоптичен политико-социален свят, в най-общ план, би трябвало да се отличава със следните характеристики:

А) да познава основните характеристики на съвременното общество като:

Либералните ценности - свободите и правата на човека

                                        - международни стандарти за тяхната същност и реализация

                                        - институции и процедури за защита на свободите и правата.
       Съвременната демокрация – институции, процедури и демократични свободи

                                                 - принципи на демокрацията - върховенство на закона, плурализъм, равенство, защита на малцинствата, и др..

        Гражданското общество - същност институции и пълномощия на гражданския сектор

                                                     - връзките с държавата.
        Глобализацията и проблемите, които тя поставя, пътищата и възможностите за решаването им.

        Виртуализацията на съвременното общество – интернет, социалните медии и тяхната роля в политическия и социалния живот на човека от 21 век.

        Б) да е изграден като социално-отговорна личност, отличаваща се с гражданска добродетелност, която се проявява в:

         Готовност и способност за участие в обществените процеси – в училището и извън него в цялостния живот на обществото;

        Способност за критично мислене и оценка на социалната действителност и за вземане на интелектуално и морално обосновани и отговорни решения за практическо действие, както за настоящето, така и за бодещето на обществото;

        Изграденост на личностни нагласи, основаващи се на съвременните правни норми и общочовешки ценности.

ЛИТЕРАТУРА:

Аристотел, Никомахова етика, С., Гал-ИКО, 1993.

Аристотел, Политика, С., Отворено общество, 1995.

Балкански, П., З., Захариев, Въведение в гражданското образование,С., Ласка, 1998.

Делор, Ж.  Образованието - скрито съкровище. Доклад на международната комисия за образование ХХI в., ЮНЕСКО, С., 1996.

Иванов, И., Въпроси на гражданското образование, Шумен, 2000.

Иванов, И., Гражданско образование и интеркултурно образование, www.ivanpivanov.com/.../38_Grajdansko-obrazovanie-i-Interkulturno-obrazovanie.

Макинтайър, А., След добродетелта, Изследване в областта на моралната теория, С., 1999.

Платон, Държавата, С., Наука и изкуство, 1981.

Радев, П., (съст.), Педагогика, Пловдив, Хермес, 2007.

Радев, П., Традиции и съвременност в образованието (Щрихи за дискусия), Пловдив, УИ „П. Хилендарски“, 2015.

Радев, Р., Антична философия, Стара Загора, 1994.
Рикен, Ф., Философия на Античността, С., 2001.

Хьойзинха, Й. Homo Ludens. С., Наука и изкуство, 1982.

Янков, Я., Политически и правни учения (основни аспекти на политикоправния генезис). Том 3. Древна Европа. Рим, С., Янус, 2006.

 

Dickman, H., (Eds.), Cultural Diversity, Pluralism and Schools, 1993, https://books.google.bg/books?isbn=1134217536

Diversity and Distrust: Civic Education in a Multicultural Democracy, Cambridge, MA: Harvard University Press, 2000.

Dobson, A.,  Derek Bell’s, (Eds.), Environmental Citizenship, Cambridge, MA: MIT Press, 2006.

Introduction to Civic Education, https://aceproject.org/ace-en/topics/ve/veb/veb01/default

What is Civic Education, mdk12.msde.maryland.gov/instruction/.../what_is_civiced.htm.

 

On the 11th of December, 2017, has held a session of the permanent academic seminar of the Department of Philosophy and Political Sciences, Faculty of Philosophy. A report on topic "The Civil Education: essence and development" made Prof. Boris Manov, PhD.