ДИЛМА, ИЛИ ОТЛИВЪТ НА ЛЯВАТА ВЪЛНА

ПРОФ. Д. Н. ЛАЗАР КОПРИНАРОВ
PROF. LAZAR KOPRINAROV, DSc.

КАКВО ОЧАКВА БРАЗИЛИЯ СЛЕД ОТСТРАНЯВАНЕТО НА ПРЕЗИДЕНТА Й 

Статия от проф. Лазар Копринаров,публикувана във в. „Капитал“ на 2 септември 2016 г.

Темата накратко:

Дилма и нейната Партия на трудещите се започнаха катастрофално да губят и популярност, и обществено доверие. Президентът не се оказа способна да противостои на този процес.Правителството на новия президент Мишел Темер разполага с малко време (до 2018 г.) и с много задачи, изискващи дълъг списък от непопулярни мерки.Добрата новина в сегашната драматична ситуация на Бразилия е, че когато изпълнителната и законодателната власт са в дълбока криза, страната може да разчита на съдебната система.

Дилма Русеф вече не е президент на 200-милионна Бразилия. Тя беше отстранена от президентския пост с обвинението, че е манипулирала държавния бюджет без разрешение от парламента и в полза на собствената си предизборна кампания. Дилма - както фамилиарно я наричат нейните сънародници - и политическите й приятели определят този импийчмънт като "парламентарен преврат", "национален срам", "удар срещу демокрацията" и т.н. Но би било безсрамие да се твърди, че в този процес не са стриктно спазени всички конституционни изисквания.

При искане за предсрочно прекратяване на президентските правомощия конституцията на Бразилия регламентира продължителна съдебно-парламентарна процедура. Тя се инициира от представители на съдебната власт, преминава през двете камари на парламента и приключва с гласуване в Сената. Окончателното решение се взема, ако поне две трети от състава на 81-членния Сенат гласува за отстраняването от длъжност на президента.

Дългата и сложна процедура на импийчмънта, гарантирана за законосъобразност от участието в нея на председателя на Върховния съд Рикардо Левандовски, не приключи в полза на вече бившия президент. След изслушване на пледоарията на Дилма и на нейните защитници 61 сенатори гласуваха за прекратяване на нейния мандат, а само 20 се противопоставиха.

Дилма не се оказа силен президент

нито през първия (2010 - 2014 г.), нито във втория си мандат. Да, Бразилия остана невредима в бурята на световната икономическа криза. Нещо повече - точно през онези години тя се превърна от екзотичен в икономически гигант и започна успешно да се домогва до участие в глобалния елит с претенции за постоянно място в Съвета за сигурност на ООН.

През последните три години обаче Бразилия изпадна в дълбока икономическа и политическа криза. Осмата икономика в света преживява от началото на 2014 г. най-тежката си рецесия от 30-те години насам. За две години БВП е спаднал с около 8%. Публичният дълг достига 67% от БВП и е далеч над размера на дълга на колабиралата Венецуела. Регистрираната безработица е най-високата за последните 20 години.

Заедно с това страната "боледува" от избухналия през 2015 г. корупционен скандал, който се оценява от Transparency International като втория в света по своите мащаби. Петролният гигант Petrobras, чийто оборот е над 150 млрд. долара, преживява огромни сътресения, които засегнаха върховете на политическата класа и част от едрия бизнес. Ръководните кадри на Petrobras са взимали огромни подкупи от строителни форми и са насочвали част от парите към партийните каси на управляващата коалиция. Смята се, че между 1 и 3% от парите по договорите, подписани през периода 2004 - 2012 г., са отделяни за такива цели. Разследващите органи твърдят, че в тези години близо 4 млрд. долара са "преместени чрез нетипични финансови транзакции".

Скандалът с Petrobras не можеше да не резонира болезнено върху позициите Дилма, тъй като в обсега му попаднаха много политици от най-близкото й обкръжение, включително нейният предшественик и политически ментор Луис Инасио Лула да Силва. Заради всичко това Дилма и нейната Партия на трудещите се започнаха катастрофално да губят и популярност, и обществено доверие. Дилма не се оказа способна да противостои на този процес.

На нея й липсват политическият ореол и опитът на Лула, който управляваше с минимална намеса на партиите и с максимално използване на личната си харизма. Дилма няма качествата да управлява чрез харизма. Заедно с това тя не показа умения и желание да води диалог с партиите и с обществото. В ролята си на президент Дилма продължи да доказва себе си като добър администратор и технократ, но не изяви уменията на политически лидер. А за ефикасността на един президент първото е необходимост, но без второто необходимото не е достатъчно.

В този контекст почти всички формации от 10-партийната управляваща коалиция се "освободиха" от лоялността си към Дилма и нейната партия, която разполага само със 70 депутати в 513-членната Долна камара на парламента. На 29 март основният партньор – центристката Партия на бразилското демократично движение, която от 2003 г. е главният съюзник на Партията на трудещите се - напусна коалицията. В тази посока тръгнаха и други от коалиционните партии. Така на 17 април, когато Долната камара гласува дали да се даде началото на импийчмънта, 317 депутати бяха за започването му, а само 115 се възпротивиха. Макар че управляващата коалиция разполагаше с около 370 депутати, само една трета от тях защитиха "своя" президент. Бразилската "желязна дама", както преди време наричаха Дилма, се оказа политически твърде самотна в процедурата по отстраняване от поста й.

Линк към статията от проф. Лазар Копринаров във в. "Капитал":<http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2016/09/02/2821573_dilma_ili_otlivut_na_liavata_vulna/>