ИНФОРМАЦИОННАТА ПОЛИТИКА И ПЕТАТА СВОБОДА – СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ДАННИ

ДОКТОРАНТ ЕЛИЦА ДИМОВА
ELITSA DIMOVA, PHD STUDENT

ЕЛИЦА ДИМОВА

На 4 април 2016 г. (понеделник) от 10.00 ч, в зала 412. се състоя поредното заседание на постоянния академичен семинар на катедра „Философски и политически науки".

Доклад на тема: „Информационната политика и петата свобода – свободно движение на данни", изнесе докторант Елица Димова.

Експозе

Петата свобода в областта на информационната политика цели да постави в рамки преноса на данни и обмена на знание. Темата е част от политическия диспут на Европа от последните 10 години. Екзотичната идея за петата свобода с акцент върху имиграцията, пък е на естонския евродепутат Тоомас Хендрик Илвес, който произнесе революционна реч пред Европарламента през 2016 г. Според него проблемите на Европа са решими чрез единен инфрмационен пазар на данни. „Автономният живот" на технологиите са стигнали толкова далеч, че трябва обща регулация, която от една страна да освободи данните от националните прегради и от друга да криптира по-добре личните такива.

Предметът на регулация на петата свобода е доста по-различен от останалите четири. Информационната стока, която би станала част от рамката, е материя от областта на виртуалното пространство, което по същество няма граници и трудно би могло да се ограничи в рамките на Стария континент. Въпреки че още със създаването на ЕОВС, ЕОАЕ и после на ЕИО регулацията на информационната политика третираше въпроса за достъпа да базата данни на ЕС, както и изключенията, всъщност този сектор остана извън сферата на дълбоките интеграционни процеси. В този исторически етап се поставя въпроса за оцеляването на ценностите и постиженията на интеграцията. Едно от предложенията несъмнено е свързано с разширяване на обхвата й в информационното общество.

Несъмнено Европа се намира на опасен кръстопът. Ценностите, които са в основата на интеграцията са поставени пред изпитание, което ще бъде тест за европейския политически елит. Става очевидно, че целта на европейските политики не е тази, която беше първонамално прокламирани с първите законодателни норми. Самият ЕС беше създаден като продължение на плана Маршал и идеята за изграждането на силна, обединена и стабилна Европа, която да не допусне нова световна война. Създалата се обстановка в настощия момент, обаче,  показва другото й лице – безпомощна да реши обикновени от гледна точка на сигурността на една отделна страна въпроси и да излезе с единно решение, като предприеме бързи и адекватни действия.

В този смисъл въпросът за включването на петата свобода към останалите четири в новия етап на развитие на европейските политики изглежда на пръв поглед извън талвега на първостепенните задачи за решаване пред ЕС.

Европа иска да избяга от идеята за асимилация и по-радикални единни политически мерки чрез регулация на преноса на данни за да реши въпроса за контрола на новата миграция. Съществен проблем остава обаче, че профилът на тази мигрантска вълна не е еднакъв и е трудно да се извърши дирефенцияция, която да отговаря на международните регулации за защита на бежанците, при отчитане на агресивния й характер към европейските ценности, което вече води и до социални, етнически и религиозни конфликти в сърцето на мирна Европа.

От друга страна, регулирането на етническите конфликти чрез метода на интеграция поставя за цел не отстраняването на етническите различия, а само тяхната деполитизация. В основата на метода е стремежът да бъдат интегрирани всички съществуващи в държавата етнически групи в единно политическо пространство въз основата на обща (гражданска, национална или патриотична) идентичност, по-широка от етническата идентичност. Етническите различия се запазват, но вече не говорим за мултикултурализъм и за „единство в разнообразието”, а за специални изключения на общите правила. Интеграцията предполага създаването на условия, при които държавата (в случая ЕС) влиза в отношения с индивиди, а не с културни групи. Обаче ако изключим правата на индивида в полза на сигурността конструкцията на останалите четири свободи би рухнала. Тук петата свобода едва ли би решила проблемите за миграцията, които остават въпрос на липсата на функционираща единна военна структура или на политическата немощ на разширения, но не политически интегриран ЕС.