С ПЯНА НА УСТАТА СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ

Д-Р КАЛОЯН МЕТОДИЕВ
KALOYAN METODIEV, PHD.

Д-Р КАЛОЯН МЕТОДИЕВ

30 септември 2015

Общество.нет

Все по-зле прикрит фанатизъм лъха от последната статия на журналиста Александър Андреев в Дойче веле. Това не в първият текст на Андреев, или на повечето от останалите автори на уважаваната немска медия, насочен срещу България, но сякаш с последния, озаглавен „С пяна на устата срещу бежанците“ се премина една линия.

Обект на нападките и тежките обвинения вече не са отделни обществени групи, а целокупният български народ. Инструментите са добре познатите либерални клишета: ксенофоби, националисти, расисти. Авторът не ги е пестил, за да ни обрисува с леката четка на своята западноевропейска изтънченост.

„Цяла България сякаш е за психотерапевт!“, започва разгорещеният текст. Какво толкова е провокирало прочутото перо на Андреев да громи собствения си народ по този начин? Отговор дава самият автор: отношението на огромното мнозинство българи по бежанския въпрос.

Това очевидно е нещо, което води до изпускане на нервите на мнозина от т.нар. либерални и мултикултурни лобита. Как може някой да не разбира света както те биха желали? Как може, възмущава се той, тия българи да не мислят като германците, които даряват пари, посуда, храна и т.н.?

Толкова за обидите в текста. Те не заслужават повече внимание, защото са прекалено опростенчески и униформени. Месеци наред ги слушаме от финансираните отвън адепти на неолибералния дневен ред. По интересни са откровените лъжи и манипулациите.

Принос на Андреев е, че е разбрал, че за пръв път след приемането в ЕС българите са се обединили около обща кауза. И тук започва първата, но много важна манипулация. Той пише, че каузата е „Не щем бежанци!”. Ако приемем, че е авторът е силно идеологизиран може да му простим, че е забравил, че каузата българска може да се погледне и от друг ъгъл: „Искаме да се съхраним!“.

Неизбежна е и темата „българска история“. Очевиден трън в нечия пета. Тя много дразни. Констатацията е, че прочитът на историята ни е манипулативен. Да оставим този дебат на историците. Но трябва дебело да се подчертае: ние сме живели в мултикултурна държава – Османската империя. Знаем какво е. Колкото и да е манипулирана историята ни, по неговите думи, малцина са тези, които са били щастливи от този факт. Иначе и редовете на хилендарския монах, Българското Възраждане, въстанията, писанията на писателите и поетите ни, саможертвите на опълченците, цялото Освобождение, изграждането на нова България, Съединението, обявяването на независимостта биха били една лъжа.

Сърбите и македонците били толерантни, защото не били живели в изолацията на Източния Блок, продължава Андреев. Ако се абстрахираме от мятаните на ангро сравнения и погледнем днешните реалности ще видим, че Сърбия и Македония се стремят към членство в ЕС и НАТО и са толкова зависими по тази линия, че могат да изглеждат много толерантни и сговорчиви. Да припомним, че преди 15-на години мнението на многоуважаваните либерални журналисти за сърбите беше като за жестоките балкански кръволоци. Не смея да си помисля, че статиите им се подчиняват само на политическата конюнктура, а не на някакви ценности.

Манипулацията за бягащите от война е много лесно оборима. Докато хиляди българи (и още повече германци) са по турските курорти на Средиземно море, ходят да пазаруват в Одрин и Истанбул, въртят търговия и пътуват по работа, да пишеш, че хората идващи от същото това курортно и бизнес място бягат от война е просто опашата лъжа.

Накрая Андреев завършва с принизяващите въпроси за това как българите не били виждали бежанци. Гледаме ги вече шеста година. Виждаме ги из София, Харманли, из молове и градинки, в криминалната хроника (например обезобразена с нож продавачка или кланета с убити до халите на обяд…), по новините, по дарените дрехи, които се изхвърлиха… Ние, българите, сме на едно от първите места в света по използване на интернет. Четем сайтове, влизаме в социални мрежи, гледаме новини и колкото и странно да звучи за някое западноевропейско ухо, говорим помежду си. Това обществено мнение, което толкова е подразнило автора, не се е появило от небитието.

И последно, но не по важност: да ни говори германският журналист за модели за интеграция е все едно да ни каже (с извинение), че сме идиоти. Както вече беше отбелязано, четем, гледаме телевизия, пътуваме, имаме един милион сънародници в Западна Европа. Знаем колко успешна е тамошната интеграция! Знаем за гетата, променената култура и градска среда, престъпността, сегрегацията, терористичните атаки, политическите дебати, цензурата. Западноевропейската интеграция е либерален мит. С работа, образование и социални помощи не се постигна нищо. Няма нужда да ни пробутват подобни идеи. Това, че влязохме сред последните в ЕС ни даде възможност да видим грешките на тези преди нас. Ние имаме адски много проблеми и кусури, но те няма да се оправят по вашия  начин.

Така че, ако парафразираме заглавието на Андреев, на базата на твърденията пронизващи текста му от край до край, би се получило: „С пяна на устата срещу българите“

Калоян МЕТОДИЕВ

30 септември 2015

Общество.нет

<http://obshtestvo.net/%D1%81-%D0%BF%D1%8F%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5/>