СИРИЗА ОТНОВО СПЕЧЕЛИ В ЮЖНАТА НИ СЪСЕДКА. КАКВО СЕ ПРОМЕНЯ В ГЪРЦИЯ?

ПРОФ. Д. Н. ЛАЗАР КОПРИНАРОВ
PROF. LAZAR KOPRINAROV, DSc.

Коментар на проф. Лазар Копринаров, преподавател по политическа философия в ЮЗУ „Неофит Рилски“ - Благоевград.

БНР Благоевград, 25.09.2015г., 08.00-11.00ч., "Днес" с Донка Найденова

 ДОНКА НАЙДЕНОВА (ДН)

ПРОФ. Д. Н. ЛАЗАР КОПРИНАРОВ (ЛК)

 ДН: - Драги слушатели, следите какво се случва в  южната ни съседка. През  миналата седмица там се проведоха предсрочни  парламентарни избори - миналата неделя. вторите от началото на годината. Това стана, след като минисър председателят Алексис Ципрас подаде оставка. Той и неговата лява радикална партия Сириза дойдоха на власт след вота на 21 януари тази година. Неговото правителство прие всички условия на международните кредитори, въпреки че се обявяваше против политиката на строги икономии. Сега съм вече в диалог с проф. Лазар Копринаров. Той е преподавател по политическа философия в Югозападен университет, дипломат. Здравейте, професоре!

ПК: - Здравейте, добър ден на всички!

ДН: - Избори, после референдум, после съгласие с ЕС, после отново избори и пак на власт… Някои биха казали: „Пак голяма хапка за Ципрас“. Кой предлъща хапката и кой не успява в Гърция, мога ли така да Ви попитам?

ЛК: - Кой не успя, това е ясно. Останалите партии и особено лявоцентристката партия „Пасок“, претърпя много сериозна загуба, въпреки че не е чак толкова голяма, за да се смята, че е изчезнала от политическия небосклон. Аз си мисля, че ако трябва да дам една кратка формула от резултатите от тези избори, бих казал: гърците предпочетоха надеждите пред спомените. Те гласуваха за едно твърде неясно бъдеще начело с премиера Ципрас, предпочитайки го пред добре познатото минало, което за съжаление ги доведе до тази дългова криза, която преживява Гърция през последните години. Така че хапката тепърва ще видим, кой ще я изяде. Резултатите са категорични. Близо 7% е разликата между гласовете, подадени за „Сириза”, и гласовете, подадени за най-голямата от опозиционните партии – „Нова демокрация”. Разбира се, резултатите на сегашните избори са малко по-лоши – говоря за „Сириза”, които Сириза имаше на предходните парламентарни избори.  Сега Сириза ще има 144 депутати в парламента, докато в предишния бяха 149. Подкрепата, която получи от избирателите, беше с около 300 000 гласа по-малко от предходните избори. Но така или иначе резултатите са категорични. „Сириза” начело с Алексис Ципрас ще управлява. Докога – това е въпрос с голяма трудност, аз сега не бих се наел да му отговарям. Така или иначе мандатът е четиригодишен – би трябвало да управлява „Сириза” начело с г-н Алексис Ципрас. Това, което забелязваме, е, че Алексис Ципрас повтаря предходното си правителство, и то е повторение в един двоен смисъл: първо, „Сириза” отново е в коалиция с дясноцентриската партия „Новите гърци”; и второ, почти същият е съставът на министрите в това правителство. Разбира се, отсъстват няколко знакови имена, които бяха най-радикални в радикалната партия „Сириза”. Те се отделиха начело с бившия министър на енергетиката Лафазанис, създадоха си партията „Народно единство”, но тя не успя да влезе в парламента. От тази гледна точка бих казал, че г-н Ципрас печели двойно: първо, защото ще продължи да управлява; и второ, защото в някаква степен разчисти терена около себе си, в собствената си партия. Там той имаше доста остри критици и те вече са извън парламента. Бих отбелязал, че Алексис Ципрас се оказа много сръчен,  много гъвкав политик. Имам предвид това, че той на тези избори успя сякаш да глътне цялата левица, Левите сили в Гърция в голямата си част този път гласуваха за „Сириза”, макар че комунистическата партия и някои други леви и радикално леви сили запазиха присъствие в парламента. Но така или иначе зад Ципрас стои почти цялата левица на Гърция. Сигурно и наблюдателите, и нашите слушатели си задават въпроса, защо успя Ципрас и „Сириза” на тези избори? Икономиката на Гърция е зле. Рецесията продължава. Безработицата е все същата - 25% - най-високата в ЕС, и въпреки всичко Ципрас успя да спечели тези избори. Сигурно са множество факторите, които са му помогнали, аз бих откроил едно нещо. Струва ми се, че Алексис Ципрас умее много умело да играе на една струна, която звучи отлично в гръцките уши. Ципрас се представяше през цялото време като човек, който лъвски се бори срещу чуждите кредитори. Лъвски, казвам, защото това са негови думи. Той каза: „Аз като лъв се боря срещу чуждите кредитори и ЕС, за да защитя националните интереси.“ Това му помогна много, както е известно националистическото чувство на нашите съседи е силно развито, и г-н Ципрас много успешно експлоатираше тъкмо тази характеристика на гръцкия национален характер. Наред с това той се представи и в ролята на жертва, жертва на чуждите интереси – а психологически хората съчувстват на жертвата, така че наред с всички други причини аз бих изтъкнал именно тези, които доведоха до това Ципрас и „Сириза” да спечелят високо доверие в нашата съседка. Като говорим за победата на „Сириза” и на Ципрас, не можем да не си зададем въпроса този резултат как изглежда за ЕС. Аз бих казал, че този резултат отразява…

ДН: - Преглътна ли Европа този хап?

ЛК: - Аз мисля, че не само го е преглътнала, но и че това е добре за ЕС. Тъкмо „Сириза” и по скоро Ципрас ще продължи да управлява, защото в навечерието на изборите съществуваха няколко сценария за управлението страната след изборите. Знаете, социолозите говореха, че са изравнени силите между „Сириза” и „Нова демокрация”, и на този фон се оформиха няколко хипотези за бъдещото управление. Едната беше да се създаде широка коалиция, т. е. между „Сириза” и „Нова демокрация”. На пръв поглед една такава коалиция би била добре дошла за Европа, но всъщност ако реално анализираме последиците от една такава широка коалиция, ще си дадем сметка, че такава широка форма на управление, където и десните, и левите са заедно, не е толкова изгодна за ЕС, защото това означаваше ролята на опозиция да бъде поета от една партия като „Златна зора” – една партия, нека да го кажа най-меко, с ксенофобски характер, за да не използвам други определения, които често се срещат за нея. Такъв сценарий не би бил добър за ЕС - ролята на критиците ще бъде поета от „Златна зора”. Ако беше победила „Нова демокрация”, тогава „Сириза” очевидно щеше да бъде голямата опозиция – тогава пък в рамките на „Сириза” антиевропейските чувства, които не са малко, щяха необуздано да присъстват в парламента на Гърция. Така че колкото и да е парадоксално, ЕС е особено доболен от това, че Ципрас и „Сириза” ще управляват. Защото в края на краищата партията на Мермаракис, новият лидер на „Нова демокрация”, ще бъде в опозиция, но ние вече сме свидетели през изминалите девет месеца, че тази опозииция винаги подкрепя всичко онова, което е в полза на ЕС.Така че хем ще имаме начело Ципрас, който ще трябва да спазва договореностите с кредиторите и с ЕС, хем ще имаме една опозиция, която тъкмо това ще прави, да подкрепя договореното за третия спасителен план. Всичко това показва, че резултатите не могат да бъдат негативно оценявани, разбира се, ще видим в следващите няколко месеца г-н Ципрас в каква степен ще спазва подписаното от него, договореното от него споразумение за третия спасителен план. Предстоят много трудни, даже през месец октомври предстоят много трудни решения и мерки, които той трябва да вземе – едно от тях е много сериозна промяна в пенсионната система. Ние добре знаем, че те …

ДН: - Те са много чувствителни…

ЛК: - Те са много чувствителни… Това е една нация със застаряващо население. Техният закон за пенсиониране предвижда пенсиониране на 67 год. възраст, но масово имаше предсрочно пенсиониране, докато това вече според споразуменията не може да се допуска. Така че тези промени ще трябва да бъдат реализирани и тук той ще срещне една сериозна съпротива. Преструктуриране на банковия сектор, приватизация на пристаницата в Атина и Солун… Всичкото това са трудни решения, и те трябва да бъдат взети тъкмо през месец октомври. Да се надяваме, че г-н Ципрас ще използва вълната в своя подкрепа, за да ги осъществи.

ДН: - Да

ЛК: - И от това ще зависи предвиждането дали четиригодишният мандат, който предстои, ще бъде реализиран или в Гърция ще има предсрочни избори.

Syriza won again in our southern neighbor. What is being changed in Greece?

Comment by prof. Lazar Koprinarov, a professor of political philosophy at SWU "Neofit Rilski" - Blagoevgrad.

Radio Blagoevgrad, 25.09.2015., 08.00-11.00 a. m.. "Today" with Donka Naydenova

Чуйте звуковия файл:

Listen to the audio file:

<http://bnr.bg/blagoevgrad/post/100605681/092015g-0800-1100ch-dnes-s-donka-naidenova>