БЕЖАНЦИТЕ И БЪЛГАРИЯ, БАЛКАНИТЕ, ЕВРОПА!

ПРОФ. Д. Н. ЛАЗАР КОПРИНАРОВ
ДИРЕКТОР НА „ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИ И ФИЛОСОФСКИ ИДЕИ”,
КАТЕДРА „ФИЛОСОФСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ НАУКИ”,
ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ,
ЮЗУ „НЕОФИТ РИЛСКИ" -БЛАГОЕВГРАД

PROF. LAZAR KOPRINAROV, DSc.
DIRECTOR OF THE CENTRE FOR RESEARCH AND DISSEMINATION OF POLITICAL AND PHILOSOPHICAL IDEAS,
DEPARTMENT OF PHILOSOPHICAL AND POLITICAL SCIENCE,
FACULTY OF PHILOSOPHY, THE SWU "NEOFIT RILSKI" OF BLAGOEVGRAD

Коментар на проф. Лазар Копринаров, преподавател в ЮЗУ по политическа философия

Интервю с проф. Лазар Копринаров за БНР Благоевград – 28 август 2015 г.

ДОНКА НАЙДЕНОВА – ЖУРНАЛИСТ - БНР БЛАГОЕВГРАД (ДН): - Ако се върнем назад в историята ние българите знаем каква е бежанската участ, сега обаче има нови условия, нови нагласи. Идват от друг континент хора с друга религия, говоря за бежанците, това в новите реалности поражда и нови страхове, и нови отговорности разбира се. Ако погледнем България, Балканите, Европа какво бихте откроили в коментара си по темата за бежанците?

ПРОФ. Д. Н. ЛАЗАР КОПРИНАРОВ (ЛК); - Аз съм съгласен с Вас, че това което става в последните седмици, не само на Балканите. Изобщо Европа от гледна точка на бежанския поток, е в изключително голямо изпитание. Изпитание финансово-икономическо, изпитание ценностно. Защо казвам финансово-икономическо? Вчера се получи съобщението, че немското правителство е отделило 500 мил. евро допълнително, за създаването на подходящи условия, за приемането на бежанския поток към тази страна. Тоест всяка страна, към която се насочи големия поток на бежанците, очевидно ще бъде натоварена финансово-икономически, допълнително от това, което са предвиждали в бюджетите си. Германия е гвоздея на интереса на бежанския поток…

ДН: - Защото е най-богата ли?

ЛК: - Да, защото е най-богата и може би, защото въпреки миналото си или благодарение на миналото си, това е страна, в която много последователно се спазват човешките права. Трябва да кажем, че бежанският поток се насочва към страна където не просто може да си намери работа, а и към страните, в които ще се чувстват защитени. Германия в това отношение представлява за тях основния интерес. Тези дни или онзи ден бяха публикувани данни, за това към кои страни са се ориентирали бежанците, и къде искат да се установят. Оказва се, че броят на бежанците, които са избрали Германия като страна, в която искат да се установят, е равен на броя на бежанците ориентирани към всички останали страни – към Швеция, към Франция, Италия, Австрия и т. н. Зигмар Габриел който е вице канцлер и лидер на социал-демократите в Германия, преди няколко дни каза, че очакват около  800 000 хил. бежанци в Германия. И че това, тук искам да подчертая, е най-голямото изпитание за Германия, след обединението на двете Германии. Тоест предстои нещо изключително сериозно пред Европа, и аз го подчертах не само допълнително финансово-икономическо натоварване, а което е по-същественото, и по-трудното, ценностно изпитание за Европа. Защото над 90 / 95 % от бежанците са мюсюлмани. Интегрирането им в Западна Европа напоследък, става все по трудно, и тук изпитанието е, както за бежанците, така и в кавички да го кажем за „местните хора“ – тези, които ще трябва да посрещнат и да интегрират бежанците. Аз предполагам, че в следващите да кажем два месеца, ще започне да затихва този бежански поток. Зимният период обикновено не е активен в това отношение. Но независимо от това, предполагаемо от мен затихване, трябва да кажа, че не храня особено висока надежда, че този процес ще свърши. Проблемът според мен сега в момента, е че главният източник на потока е от една стана, войната в Сирия, бруталността на Ислямска държава, т. е. няколко конкретни неща. Но проблемът според мен не е толкова конюнктурен. Би могло да се приключи с конфликта в Сирия или в Либия където има две правителства, които не се признават едно / друго. Има други много по-дълбоки, структурни причини за това движение от юг на север – нека условно така да го кажем. Тези структурни причини са толкова дълбоки, че техният ефект ще се чувства години, години напред. Тоест Европа трябва да бъде готова за нови бежански потоци. Кои са тези структурни причини? От една страна, бих подчертал демографските. На лице е една огромна диспропорция в демографското развитие на различните региони на света. Европа от една страна, застарява, намалява населението й, заплашена е от своеобразна географска маргинализация. В същото време най-бедните държави в Африка, и от части в Азия, са държави с демографски бум. Какво означава това? Например гледал съм данни за демографското развитие на различни африкански държави, и например в момента република Конго е с 53 мил. население, а според прогнозите на ООН към 2050 г., се очаква те да бъдат около 200 мил. Тоест виждате очетворяване на населението в рамките на три / четири десетилетия.

ДН: - Като съпоставим това, с това което се случва у нас в България и прогнозите, които се дават, звучи притеснително…

ЛК: - Притеснително е… Да и тук не става въпрос само за България, но и за Европа. Да обстановката у нас е тревожна, но тя е тревожна и за цяла Европа. В цяла Европа имаме нисък темп на демографски растеж, по-скоро клонящ към негативен със застаряващо население. Европа се нуждае от емиграция, защото не може да си реши собствените проблеми, но Европа не може да управлява такъв поток от толкова растящо като количество, и от толкова различно като ценности население. Какво става в страните, в които има такъв рязък демографски растеж? Най-често обществото в такива държави се криминализира, безредици, нестабилност. Всичко това ескалира, появяват се диктаторски уклони, населението в младежка възраст какво може да прави в тази държава, където няма работа, където го притискат от ляво и от дясно опасенията? Какво може да прави? Така да се каже, настъпва срив на жизнените перспективи, на жизнените очаквания на тези огромни маси от млади хора, и съответно те или тръгват да емигрират, или тръгват към радикалния фундаментализъм и към терора. Това е нещо, което не е вчерашно и днешно, това е една трайна тенденция в следващите няколко десетилетия. Ако е налице това, а всички данни го показват, значи Европа трябва да бъде готова за подобни процеси, каквито сега наблюдаваме. Защо Европа? Ами, защото САЩ са далеч. Те са така да се каже остров, в кавички разбира се. Далечен остров. Ние сме на една ръка разстояние. Русия и Китай нито допускат, нито искат емигрантски потоци, имат така да се каже инструментите на своята политика, да не се отварят за тях. А Европа, от една стана е на една ръка разстояние, от друга, ЕС е атрактивен с високия си стандарт, със силната с социална политика – подчертавам това – със силната си социална политика, с високите стандарти за човешките права. Така че Европа с ценностите си, се оказва магнит за емиграция. Аз съм дълбоко убеден, че една значителна част от тези десетки не, а стотици хиляди бежанци, които през последните дни и седмици пресичат през Балканите, търсейки пътя към Германия или към Швеция, или към Финландия, не са чак толкова притиснати политически, религиозно и т. н. Тоест нямат достатъчно у себе си онези критерии, не покриват онези критерии, които са приети за признаване за политически бежанци. Една значителна част от тях са икономически емигранти. Тук стои големия проблем как да реагира Европа? Едно от решенията, което се предлага, от преди три дни, имаше среща на френския президент Оланд с немския канцлер Меркел. Те набелязаха на пръв поглед няколко прости предложения за решение, но и същевременно доста трудни за изпълнение.

ДН: - Професоре дали наистина Европа ще успее да намери вярната формула, за справяне с  новите предизвикателства, които идват с тази бежанска вълна? Тъкмо се заговори, че излизаме от кризата, сега като че ли това също е една много сериозна криза.

ЛК: - Да, кризата е наистина сериозна, защото все пак става дума за хора и за ценности, и разбира се и за икономика. Но аз на първо място бих поставил въпроса за ценностите. Европа в момента действа много тромаво за съжаление. Европа все още не може да прояви помежду си солидарност. Тук не става дума за солидарност по отношение на бежанците, а помежду си солидарност, търсене на решение. Знаете че преди малко повече от месец имаше такова предложение от страна на Германия, до голяма степен и от страна на Франция, за квоти за приемане на бежанци. Квоти които да се съобразят с населението на съответната държава, с брутния вътрешен продукт, с икономическата му мощ, защото приемането означава и допълнително икономическо натоварване на съответната страна. Голяма част от държавите в ЕС обаче не приеха този квотен принцип, т. е. оставиха нещата да лежат върху плещите на две / три държави – в случая на Германия, и отчасти на Франция, Италия и Испания. Ако така се върви, проблемът няма да бъде решен.

THE REFUGEES AND BULGARIA, THE BALKANS, EUROPE!

Comment by prof. Lazar Koprinarov

Interview with prof. Lazar Koprinarov for Radio Blagoevgrad - the 28 th of August, 2015

На този линк можете да чуете цялото интервю с проф. Лазар Копринаров:

At this link you can hear the full interview with prof. Lazar Koprinarov:

<http://bnr.bg/blagoevgrad/post/100595674/082015g-0600-1100ch-dnes-s-donka-naidenova >